Къде изчезна книгата на акционерите на Петрол?

Тези дни излезе последната класация на НАЙ-ГОЛЕМИТЕ фирми в Източна Европа. В нея има само няколко български участници. Две от компаниите са от групата на Петрол холдинг.

Голям майтап за западняците обаче се оказва, че същата тази Петрол холдинг някъде си е скрила книгата на акционерите. Толкова дълбоко, че и с полиция не може да се даде или да се намери. А господарят на тази тайна се е отдал на епистоларна дейност...

На 20 септември основните акционери Денис Ершов и Александър Мелник, които заедно контролират 52,5% от капитала на Петрол холдинг, пращат нотариална покана до изпълнителния СИ директор Орлин Тодоров. Те настояват да получат Книгата на акционерите на собственото СИ дружество.

Заповедта им обаче не е изпълнена. След като полицията е поканена за съдействие, с решаващата помощ на силите на реда представители на собствениците все пак са допуснати в собствения ИМ офис.

Посреща ги обаче не директорът, а секретарка с нежното и искрящо име Сияна. Тя мило споделя, че “Орлин Тодоров отсъства от града, а може би и от България”!

Това личи от констативен протокол, с който редакцията разполага. Книгата НЕ Е предоставена на онези, които са собственици както на нея, така и на компанията, което е наистина уникален случай в търговската практика. Световната...

Още по-интересното идва през октомври. В един единствен свой недостижим текст укриващия книгата Орлин Тодоров, който де юре още от юни не е изпълнителн директор, но продължава да си работи като такъв, пише доста оригинални неща. Той заявява, че Ершов и Мелник имали общо 6,521% от капитала на Петрол холдинг.

Да, ама не. В Търговския регистър, където Супер 19’ направи съответната справка, фигурира следното разпределение на участието в капитала на дружеството: 208 000 акции на стойност 41 600 000 млн. лв. или 47,5% принадлежат на Денис Ершов

21895 акциина стойност 4 379 000 лева или 5%  принадлежат на Александър Мелник

Останалите са на Митко Събев.

Той се е подписал под нотариално заверен списък, удостоверен от Съвета на директорите на Петрол холдинг АД,  под който личат подписите и на известния юрист Стоян Кръстев и на ... Орлин Тодоров. Да, същият онзи Орлин Тодоров, за чието писмовно творчество ви разказваме.

За него изглежда разсейването и късата памет са нещо като творчески почерк. Как иначе човек да си обясни и два малки, по неговото определение “незначителни пропуска”, заради които се водят куп мащабни преписки и дела в съдилища в двата края на България...

Според него съдиите трябва да му повярват, че в протокола на събрание на акционерите от 20.12.2009 г., което решава съдбата на две от най-големите фирми в Източна Европа са допуснати “две технически грешки”.

По-нататък следва виц като онзи “не били шведски, а съветски и не били компютри, а компоти”.

“Неточно е посочено, че събранието е проведено във Варна и че е открито в 10 часа”. Защото било в София от 14 часа. 500 километра и 4 часа – каква досадна “техническа” грешка! Ха-ха-ха!

Още по-смешно е обяснението за “техническите грешки” – записките били водени ръчно, после незнайна ръчица ги вкарала компютърно. То поне една обща буква да имаха “София” и “Варна”, та да се обърка човек. Ха-ха-ха!

Защо всъщност се е налага човекът и писателят Тодоров да си криви душата?

Ами защото вестник Супер 19’ разкри, че “присъствалият” според протокола, за който Орлин пише, Александър Мелинк просто не е могъл да бъде във Варна в 10 часа на този ден. Защото по онова време е бил във Виена – още 1000 км встрани от морската ни столица.

Човекът пристигнал в София в ранния следобед и отишъл на събрание, но не на акционерите, а на ръководствата на компаниите от Петрол холдинг за разпределяне на задачи и дивиденти. Което съвсем НЕ е Общо събрание на акционерите.

На тези “незначителни пропуски” обаче се основав конфликх за милиарди! Да не се правим на наивници, че и ние сме чели кримки...

Бедата на Орлин Тодоров е, че не е журналист, а текстът му не е за вестникарска публикация. Човекът е така да се каже изпълнителен директор и пише “Отговор на искова молба до Варненския окръжен съд”.

Същия онзи съд, който на 15 юли върна иск на Митко Събев поради незаконосъобразност (изпуснат срок), а на 16 юли го прие за даденост. И същият онзи съд, който се опита да забрани вестник Супер 19’ в морската столица.

Писъмцата до съдии, както между другото и източването на стотици милиони от фирма, могат да се окажат голяма неприятност.

А техническите грешки не отменят наказателна отговорност.

Както се казва мърдо: Dura lex! (Не е име на презервативи, а кофти възклицание от римско време).