Евродепутати критикуват България за начина, по който се определя минималната заплата

Евродепутатите Денис Радтке от ЕНП и Ахнес Йонхериус от Прогресивния алианс на социалистите и демократите смятат, че приетото от последното НС увеличение на минималната работна заплата у нас не е достатъчно, за да изпълни изискванията по европейската директива, а трябва да се постигне 80 на сто колективно договаряне, предаде БНР. Двамата са съдокладчици по приетата през октомври директива за минимална работна заплата в ЕС.

Според приетото решение на парламента от 1-ви февруари минималната работна заплата за България ще бъде в размер на 50 на сто от средната брутна заплата за период от 1 година, който включва последните две тримесечия на предходната и първите две на текущата година.

Евродепутатът Радтке коментира решението така:

"Това е само една стъпка, пълното прилагане предполага изготвяне на план за действие какви мерки да бъдат предприети, така че да се постигне целта от 80 на сто. Това е по-голямата част от изпълнението на директивата. Иначе, това е само една и може би най-малката стъпка, която трябва да се предприеме".

Директивата за минимална работна заплата в ЕС бе приета в началото на октомври миналата година. В нея не са заложени конкретни цифри, но според докладчиците, 80 на сто от работещите трябва да бъдат обхванати от колективно трудово договаряне. Именно неговото сериозно повишение е и в основата на директивата.

Евродепутатката Ахнес Йонхериус също смята, че това увеличение у нас не е достатъчно, за да осигури приличен живот на работещите:

"Мисля, че за страни като България има особена необходимост повече хора да бъдат обхванати от колективно договаряне с надеждата това да доведе до по-голямо увеличение на заплатите. Освен това формулата, която свързва минималната и средната работна заплата, може да доведе първата до по-високо ниво".

Страните членки трябва да транспонират директивата за минималната работна заплата в националните си законодателства до 15 ноември 2024-та година.