ЕС е №1 за партньор сред българите, Русия - на второ място: Галъп

Европейският съюз е най-предпочитаната сила за партньор сред българите – и в икономическата сфера (42%), и в сферата на сигурността (40%). Стойностите на България са над средните за света, като я подреждат и сред водещите проевропейски страни на Балканите.

Русия се нарежда на второ място сред предпочитанията на българите за партньорска сила – съответно с 20% за икономиката и 24% за сигурността. Китай получава одобрение от българите като партньор в сферата на икономиката в 11% от отговорите, а САЩ – в 9% от отговорите. Общо 12% у нас приемат като партньор в сигурността САЩ, а Китай – 3%, сочат данните.

Това показва проучване на общественото мнение, проведено от световната Асоциация „Галъп интернешънъл" в 64 страни, обхващащо над две трети от световното население и повече от 90% от онези страни, в които има свобода да се провеждат и да бъдат публикувани проучвания на общественото мнение.

Запад/Изток

Колективният Запад (ЕС и САЩ) остава по-привлекателен и като икономически партньор (58% от предпочитанията по света), и като партньор в сигурността (59%). За сравнение - Китай и Русия заедно, получават съответно 29% и 26%. Важно е да се отбележи, че това съотношение две към едно е валидно, но без гласа на Китай – където изследователското съдържание е ограничено, както и без някои значими арабски и африкански държави – отново по същата причина. Като се имат предвид тези специфики, най-вероятно действителното деление по света е равно между Запад и Изток, сочат данните.

Четирите сили

Европейският съюз е най-привлекателният партньор в областта на икономиката с 31%, докато САЩ запазват позицията на най-предпочитан съюзник в сигурността - 33%. Както вече беше споменато обаче, тези числа са валидни само за изследваната част от света и не включват китайското обществено мнение.

Според проучването, докато Русия е на последно място сред четирите сили като партньор в сферата на икономиката, тя отбелязва по-добър резултат по въпросите на партньорството в областта на сигурността и се позиционира пред Китай.

Пакетни предпочитания или не

За повечето от изследваните общества икономиката и сигурността вървят ръка за ръка и мнозинствата търсят и двете от един и същи блок - ЕС/САЩ или Русия/Китай, но има и малки изключения, които са от съществено значение. Например, докато Китай изглежда най-предпочитаният икономически партньор за мнозинствата в Йемен, Пакистан, Русия, Палестина, Ирак и Етиопия, оказва се, че в нито една от изследваните страни, икономическото партньорство с Русия не може да събере одобрителни мнения в мнозинство.

Що се отнася до предпочитанията за партньорство в сигурността - Русия се възприема за най-предпочитан потенциален партньор в дузина страни, докато Китай само в две – Русия и Пакистан, сочат още данните.

Разделени мнения в някои страни

В друга дузина страни общественото мнение е разделено между четирите суперсили в предпочитанията си за икономически партньор – Афганистан, Камерун, Гърция, Индонезия, Кот д'Ивоар, Казахстан, Либия, Северна Македония, Перу, Сирия. В областта на сигурността пък, примери за сериозно разделена общественост са Афганистан, Аржентина, Босна и Херцеговина, Гърция, Либия, Северна Македония, Перу, Виетнам, Йемен и ОАЕ. Общественото мнение във Великобритания пък е дълбоко разединено в оценката си за САЩ и ЕС като предпочитани партньори и в двете области – и в икономиката, и в сигурността, показва проучването.

Къде е България?

ЕС е най-предпочитаната сила за партньор сред българите – и в икономическата сфера, според 42% от анкетираните, и в сферата на сигурността - 40%.

Стойностите на България са над средните за света, като я подреждат и сред водещите проевропейски страни на Балканите. Русия се нарежда на второ място сред предпочитанията на българите за партньорска сила – съответно с 20% за икономиката и 24% за сигурността. Китай получава одобрение от българите като партньор в сферата на икономиката в 11% от отговорите, а САЩ – в 9% от отговорите. Общо 12% у нас приемат като партньор в сигурността САЩ, а Китай – 3%, сочат данните.

„Големият въпрос не е дали ще има нов многополюсен световен ред, а дали изобщо ще има глобален ред. Както беше посочено по-горе, глобализацията се разпадна на регионализация, основана на възприемането за общо бъдеще – икономическо, политическо, военно. Но тези нови региони все още не са добре дефинирани и установени – такъв е само т. нар. колективен Запад. Истинското предизвикателство е не само как да се осъществи регионализацията мирно, но и как да избегнем по-голяма война", коментира проучването президентът на световната Асоциация „Галъп интернешънъл" Кънчо Стойчев.

Проучването и проведено в 64-те държави през периода август-октомври 2022 г., като е интервюирана представителна извадка по метода „лице в лице", по телефона или онлайн. Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.