Броят на смъртните случаи по пътищата у нас е значително над средното в ЕС

Броят на смъртните случаи по пътищата в България, Румъния и Гърция все още е значително над средното за ЕС и това показва необходимостта от повече действия в тези държави, се посочва в доклад на Европейската комисия, представен днес, предава Кореспондент на БТА Николай Желязков.

От 2019 г. насам смъртните случаи по пътищата в ЕС са намалели с 12 на сто, но в различна степен в отделните държави. Само България, Белгия, Дания, Литва, Малта, Полша и Словения са напът да постигнат целта за намаляване на броя на пътните произшествия с 50 на сто до 2030 г., се допълва в документа. Отбелязва се, че при средно 45 смъртни случая при катастрофи на един милион души население в ЕС за миналата година, у нас са отчетени 74; за 2019 г. за ЕС средната стойност е била 51, а у нас - около 90 на 1 млн. души население.

През 2024 г. при пътни произшествия в ЕС са загинали 19 900 души - с 440 по-малко, отколкото през 2023 г. и, ако се вземе предвид увеличението в броя на превозните средства на човек и на изминатите километри, това е значително постижение, се допълва в доклада. Всяка година по пътищата на ЕС загиват близо 20 000 души, а до 100 000 души получават наранявания, които коренно променят живота им, се посочва в текста. 

Разходите, свързани с пътните произшествия в ЕС, се оценяват на два процента от БВП годишно. Пътната безопасност следва да бъде стълб на икономическата конкурентоспособност на ЕС, тъй като оказва пряко влияние върху движението на стоки и работна ръка, както и върху оперативните разходи на дружествата, уточнява комисията. 

Европейските производители на автомобили и техните мрежи от доставчици са водещи в разработката на съвременни технологии за безопасност, а ЕС си постави цел до 2050 г. повече да няма смъртни случаи при пътни произшествия, се отчита в документа. В заключенията е записано, че предизвикателствата пред пътната безопасност стават все по-сложни, повлияни от демографските промени, технологичния преход, изменението на околната среда и в начините за придвижване.

Кирил Пламенов