БАН ще произведе първите прототипи на историческия еталон на жълтите павета

Две световни войни, бомбардировки, соц. манифестации с танкове и тежкотоварни автомобили, граждански протести и най-вече – ремонти до безкрай…  Какво ли не са преживели жълтите павета на София през последните 116 години! Знаковата настилка е обявена в наши дни за културно-историческа ценност. Твърди се, че е внесена от Австро-Унгария през 1907 г.. В първото десетилетие на 20-ти век с нея се покриват централните улици на българската столица. Виждаме ги и днес пред катедралата "Св. Александър Невски", в района на парламента, около бившия царски дворец и до Народния театър.

Ала вече никой не произвежда точно този вид павета. Вносът отдавна е прекратен, а красивата жълта настилка, с която столичани толкова се гордеят, безвъзвратно се руши. Опитите паветата постоянно да се пренареждат и да се заменят със стари такива не дават желаните резултати. Тези дни символът на столицата отново влезе в новините покрай поредния неудачен ремонт на ремонта.

След продължилото повече от два месеца пренареждане на настилката пред парламента, павета "грейнаха" в различни нюанси на жълтото, за ужас на софиянци. Според службата, която упражнява строителния надзор на обекта, причината била, че въпросните павета са комбинирани от различни серии производство, а и някои от тях били подлагани на по-дълга експлоатация от други през годините.

„Как така едните са много светли, а другите много тъмни – нямам обяснение“ – недоумява проф. Любен Лаков от Института по металознание към БАН. Заедно с неговите колеги, той от години търси начин да произведе 100 процентов аналог на 100-годишните софийски павета. Преди време наши учени открили формулата на уникалната им кристална структура. Сега обаче екипът на професора я е усъвършенствал, и вече подготвя пилотна серия чисто нови жълти павета за София.

"Културно-историческото наследство отпреди повече от 100 години е еталон. В момента новото е същото по състав, със същите физико-механични и други показатели, тъй като съдържа същите минерални фази, като оригиналът. Размерът, обемът и цветът е еднакъв. Да не говорим, че оригиналният цвят на софийските павета е охра, а не е жълт, както сме свикнали да го определяме. За нас, учените, цветовете, нюансите са толкова много, че се изразяват в цифри. Така че паветата, които ние създадохме, са идентични по цвят на еталоните" – категоричен е проф. Лаков.

Произведените от БАН павета били подложени на задълбочен анализ в Техническия университет в София. "Оказва се, че те са дори  с една идея по-устойчиви на суха и мокра гума и не са толкова хлъзгави като оригиналните. С други думи – те са същите по цвят, големина и форма" – каза проф. Лаков и добави:

"С Общината имаме договор да произведем пилотна серия от 250 павета само. Срокът ни е до Коледа, тъй като ние работим при институтски условия, а не в завод, но ги произвеждаме със съответната формова екипировка, подготовка на рецептурния състав, пресоване, сушене, термообработка… Имаме готовност да предадем пилотната серия в срок, но от Общината зависи кога и къде ще бъде монтирана нашата настилка. Според мен Столичната община едва ли ще вложи средства за изграждане на завод за жълти павета. С това трябва да се заеме бизнесът."

Проф. Лаков дори е проучил възможността съществуващи у нас заводи, например във Видин и Казанлък, да поемат производството на специфичните павета, така че те да се използват не само за възобновяване на настилката в центъра на София, но и за украсата на други градове в България, а защо не и в чужбина?

 Източник: БНР