България е на 49-то място в света по икономическа свобода

България се нарежда на 49-то място от 151 страни, включени в "Икономическа свобода по света: годишен доклад 2013", изготвен от канадския институт "Фрейзър" и разпространен за България от Института за пазарна икономика (ИПИ). Докладът представя картината през 2011 г. - последната година, за която има налични официални данни за всички страни.

Хонконг е начало на класацията, следвана от Сингапур, Нова Зеландия и Швейцария. За поредна година Венецуела е страната с най-ниска икономическа свобода. Средната оценка за икономическата свобода по света се повишава до 6,87 точки от максималните 10 в сравнение с 6,74 през миналата година.

САЩ, които дълги години се считаха за бастион на икономическата свобода, сега се класират на 17-то място в света. В отговор на свръххарченето, отслабването на върховенството на закона и увеличаването на регулациите от страна на правителството, САЩ главоломно падат надолу в сравнение с 2000 г., когато страната беше на второ място в света. Изследването показва, че гражданите на държавите с висока степен на икономическа свобода се радват на по-високо благосъстояние, повече политически и граждански свободи и по-дълга продължителност на живота. Основите на икономическата свобода са личният избор, свободната размяна, конкурентната среда и сигурността на частната собственост.

България се нарежда на 49-то място от 151 изследвани държави с резултат от 7,26 точки от максималните 10, което е леко понижение в сравнение с миналата година, когато страната беше класирана на 47-мо място със 7,30 точки. В Европейския съюз резултатът на страните варира от 7,89 т. за Финландия (7-мо място в класацията) до 6,59 т. за Словения (97-мо място в класацията). България е на 22-ро място сред страните в ЕС.

Мястото на България е обусловено от оценката на икономическата свобода по няколко показателя: размер на правителството (6,64) - по този показател България печели най-високите си точки заради плоския данък. В същото време високото осигурително бреме и големият обем на държавните трансфери и субсидии дърпат резултата надолу.

Законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост (5,03) - традиционно това е най-слабата област за България. Независимостта и безпристрастността на съда са на изключително ниско ниво. Проблемните области се допълват с липсата на доверие в полицията и неефективна защита на правото на собственост.

Достъп до сигурни и стабилни пари (9,32) - в тази категория България получава най-висока оценка. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари, а инфлацията е сравнително ниска.

Свобода на международната търговия (7,60) - резултатът е следствие на доброто представяне по отношение на тарифите при извършване на международна търговия, както и на отрицателното влияние на регулаторните пречки.

Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,73) - резултатът е следствие на относително ниското регулиране на кредитните пазари и същевременно тежките регулации за труда и бизнеса. Ниските оценки по този показател отразяват високата цена при наемането и освобождаването на работници, административните изисквания за бизнеса, бюрократичните разходи и корупцията в страната.

"Притеснително е, че България отбелязва сериозен застой при развитието на икономическата свобода. Изглежда правителствата през последните години нямат воля за сериозни реформи, които да осигурят повишаване на свободата на гражданите и бизнеса и по-добро управление на страната. Въпреки наличието на стабилни пари и положителното влияние на плоския подоходен данък, България продължава да е пример за неефективна съдебна система, корупция и високо регулиране", заявява Зорница Славова от ИПИ.

Изследването отново очертава прекия път към по-висок растеж на България, а именно - чрез намаляване на регулирането на бизнеса, по-малко държавни харчове, свиване на данъчно-осигурителното бреме и гарантиране на върховенство на закона и независимост на съдебната власт.