„Неподвижните” тръгнаха из цялата страна

областта и зам.-шеф на движението Йордан Цонев.

Схемата, за която Цонева спомена, е обект на разследване на Свободна Европа, публикувано миналата седмица.

То разкрива, че в разградския район сякаш е имало пик на болести, предизвикващи трайна неподвижност. Именно на такива диагнози се позовават над 2500 души от различни общини в областта. Непосредствено преди изборите на 11 юли те са поискали властите да им осигурят подвижни избирателни урни, за да гласуват от вкъщи.

Полицията в Разград по-късно е установила, че сред тях има хора, които “дори не знаят, че са подали заявления за гласуване от дома си”.

В мобилните избирателни урни се гласува с хартиени бюлетини, а не с машини, както в по-голямата част от секциите, в които избирателят отива лично, за да подаде вота си.

Едно от обясненията за схемата в Разград е, че някои избиратели са неграмотни и за тях е много трудно да гласуват на електронните устройства. Така осигуряването на мобилна урна, дори и на ръба на закона, дава възможност на тези избиратели да упражнят правото си на глас.

Според Свободна Европа друго обяснение, според подалите сигналите в МВР, е, че по този начин избирателите се държат в зависимост, тъй като са наблюдавани от мобилната секционна комисия докато гласуват.

Анализ на резултатите в мобилните секции в Разградско показва, че над 90% от гласувалите в тях са подкрепили ДПС. Резултатът на движението за областта е малко над 45%. Т.е. партията получава двойно повече в мобилните урни и "схемата в Разград" очевидно е полезна за ДПС.

Контролът върху автентичността на медицинската документация (уверения за ТЕЛК и др.), с която се заявява искане за мобилна секция, е отговорност на кметовете. В Разградско повечето от тях са избрани именно от Сараите.