БХК: Задължителната ваксинация е оправдана при определени условия

на няколко независими от производителя органи, определени да защитават обществения интерес.

Към момента в цял свят са поставени близо четири милиарда и половина ваксини и съобщените странични ефекти от тях са малко на брой, сравними като дял със страничните ефекти от ваксините, обсъждани по делото Вавричка, а така също и със страничните ефекти на други лекарства, одобрени за използване през годините.

Очевидно е, че както в случая по делото Вавричка, ваксинирането срещу Covid-19 преследва легитимна цел – защитата на общественото здраве като цяло, както и на правата и свободите на всички и особено на уязвимите групи.

Ваксинирането срещу Covid-19 е в отговор на дори още по-належаща обществена нужда, тъй като става дума за инфекциозно заболяване, което протича в настоящето и е вече обхванало огромни групи от хора по цял свят, а не за заболяване, което хипотетично може да засегне ограничен кръг хора в едно неопределено бъдеще. Следователно, задължителното ваксиниране на определени групи би било оправдано и не би било нарушение на правото на личен живот, при условие, че средствата за неговото налагане са пропорционални на преследваната цел в едно демократично общество.

Стандартът по делото Вавричка насочва към много широк кръг хора, за които задължителното ваксиниране би било допустимо, потенциално към всички, които са в контакт с други хора и които могат да бъдат за тях източник на опасност от заразяване.

Но налагането на задължение за ваксиниране без оглед на средствата, с които това става, би могло да наруши правото на личен живот. За да бъде оправдано ограничаването на едно основно човешко право, закрепено на конституционно и на международноправно ниво, средствата, с които то се осъществява следва да бъдат най-малко рестриктивните за постигане на целта.

Например, за отказ от ваксиниране като първа стъпка могат да бъдат налагани глоби. При повторен отказ, глобите могат да бъдат увеличавани, и т.н.

Отново, следвайки стандарта по Вавричка, системата на задължително ваксиниране трябва да предвиди възможност за освобождаване при противопоказания и в случаи на "откази по съвест“, които, разбира се, следва да бъдат внимателно изследвани. Тя трябва обаче да предвиди и възможност за защита от заразяване на лицата, които могат да останат потенциално застрашени в случай, че отказът от ваксиниране на съответното длъжностно лице бъде обявен за легитимен. И, най-сетне, системата на задължително ваксиниране следва да предвиди ефективно правно средство за защита на отказващите ваксиниране.

То следва да включва достъпен и бърз механизъм за разглеждане на техните жалби от независим и безпристрастен съдебен орган с предоставяне на възможност за безплатна правна помощ на лицата, които поради липса на средства не могат да си позволят да наемат адвокат.