постмодернизъм и той реално се заиграва с Ван Гог, а и с Гоген, но това няма нищо общо нито със Симеон Кръстев, нито с Иван Милев.) След това, Симеон Кръстев е само един от стотиците, ако не и хиляди автори на бутафория и кич у нас, има ги под и над път, предлагат се на ул. “Париж” в София, рисуват портрети и пейзажи по морето и т.н., той не се различава особено от тях. Сега, че един премиер, който е завършил пожарникарска школа в Симеонов си е харесал кичозен автор и му е поръчал картини соц реализъм, това кого изненадва? Както каза един наш приятел, в школата на МВР едва ли учат история на изкуството. Далеч по-голям проблем е че кичът се е намърдал в СБХ, в групи, зад които стоят авангардни артисти, получава субсидии и т.н. Или че изкуствоведи и художници не правят разлика между кич и постмодернизъм. Защото както казва Грийнбърг, "Кичът се променя по стил, но си остава винаги един и същ. Той е въплъщение на всичко фалшиво в живота на нашето време."
*Клемент Грийнбърг, “Авангард и кич”, превод на Либерален преглед
повече работи на С. Кръстев http://www.artrental.bg/bg/artist/simeon-krastev
П.С. едно уточнение от Ivelina Boteva - поръчителят на картината не е Борисов, а е консорциумът „Аркад“, който е изпълнител на продължението на газопровода „Турски поток“ през България. Това разбира се не променя факта, че Борисов е избрал една от тези картини за подарък на Вучич, една работа, която както казва Грийнбърг е "миниатюрно изображение на всичко, което е фалшиво в живота на нашето време", пише спец. сайтът a companion to contemporary art на Нада Нешева.
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Еееех,Вучич няма да може да спечели нищо от продажбата на този "шедьовър"...
Няма как слагач на властта да не е менте.
20 нелегални мигранти и техният шофьор са ...
бТВ Синема 09 август 21:00ч.
Режисьор: Тод Филипс
В ролите: Хоакин Финикс Arthur Fleck Робърт де Ниро Мъри Франклин Зази Битц Софи Дюмон Глен Флешлър
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!