Настояването на две сестрички да се откажат от наследство предизвика тълкувателно дело

Тезата на Соколова, Калинова и Генчева е, че такъв отказ е допустим, защото не представлява отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 Семейния кодекс. Разпоредбата регламентира, че отказът от права на ненавършило пълнолетие дете е нищожен. Този състав е на мнение, че отказът от наследство е само отказ от предоставена възможност за придобиване на права. И следователно съдът може да извърши преценка дали той е в интерес на детето.

Точно обратната е позицията на колегите им от Гражданската колегия Стоев, Първанова и Янчева и те я заявиха по делото на първата сестричка от Благоевград, поискала да се откаже от наследство. Те първо посочиха, че отказът от наследство не е сред действията с имущество на детето, които се извършват с разрешение на съда (изброени в чл. 130, ал. 3 СК). И заключиха, че е в приложното поле на чл. 130, ал. 4 СК, която регламентира, че отказът на ненавършилите пълнолетие от права е нищожен. „Отказът от наследство е едностранен еднократен формален писмен акт, с който се погасява правото на лицето да приеме наследството, т.е. по естеството си той е отказ от правото да се придобие наследството, оставено от съответния наследодател. Ето защо, отказът от наследство се включва в понятието „отказ от права“ по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК“, приеха Стоев, Първанова и Янчева.

Сега край на спора, като възприеме една от двете тези, трябва да сложи Гражданската колегия на ВКС.

Снимка: Дарик