Изоставената белодробна болница в Радунци

Как се стига до днешния изоставен комплекс?

Дали заради отшумялата туберкулозна заболеваемост в Европа или икономическите несгоди на късния социализъм, болницата в Радунци претърпява своя последен, освежителен ремонт през 80-те години на миналия век. През 2000 г. е преобразувана в „Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на белодробни болести – Радунци“ ЕООД с 300 легла. Репортажи от 2015 г. разказват за тежкото финансово състояние на болницата и нейния фалит. Сградата първоначално се продава за сумата от 1 667 250 лв., но купувач не се намира. Данни от началото на тази година сочат, че няма кой да я откупи дори и за 480 000 лв. Така болницата с разгъната застроена площ 15 220 кв. м продължава да тъне в разруха.

Съдбата на комплекса в Радунци няма как да не ни натъжи или разгневи, особено в такива тежки моменти. Макар и оцеляла въпреки световните сътресения на Войната, тя не успява да премине през изпитанията на прехода ни от планова към пазарна икономика. Питаме се къде е грешката – в лошото управление, в липсата на системен подход в здравната политика и система или във всеобщата незагриженост за качеството на човешкия живот и здраве у нас? Сега разполагаме с увреден сграден фонд, който се нуждае от погасяване на задължения и изключително скъпоструваща реконструкция.

Дали такава реконструкция е възможен сценарий? Можем ли да сложим цена на общественото строителство, когато то е в интерес на гражданското здраве?