Разрушителни процеси дискредитират общественото доверие в прокуратурата: Съюзът на съдиите

редица прокурори и тяхната кариерна съдба;

– на признанието, изразено чрез мълчаливо съгласие, на министър-председател за водещата му роля в избора на главен прокурор и наложилото се обществено внушение, че това влияние всъщност представлява реалният избор на главен прокурор, а последвалото гласуване във ВСС е единствено недотам изкусна форма за придаване на все по-изтъняваща привидност на законност;

– на липсата на реакция от компетентната да повдига обвинения институция, когато имаше съмнения за „ръчно управление” на Висшия съдебен съвет от министъра на вътрешните работи, включително при избора на семейната му приятелка (Владимира Янева) за председател на най-големия окръжен съд в страната, а впоследствие – на липсата на реакция по повод на оповестените указания на назначената вече за председател на Софийскияградски съд приятелка на министъра на вътрешните работиза това как да бъдат формулирани исканията за използване на специални разузнавателни средства, така че да се заобиколи законът за тяхната ограничена употреба;

– на липсата на реакция относнопоредицата публични поругавания на презумпцията за невиновностот висши представители на изпълнителната власт и прокурори по време на ненужни за правосъдието публични арести и унизяване на човешкото достойнство;

– на липсата на реакция за разследване на съмненията за корупция в осветената от медиите, а не от прокуратурата, схема за предоставяне за ползване на имоти на „малоимотни” възходящи и низходящи роднини на съдии от Върховния административен съд и връзката им с Общинския съвет – Приморско;

– на липсата на реакция след оповестена размяна на есемеси на член на Висшия съдебен съвет с министър-председателя, която убеди гражданите в неразклатеното влияние на премиера върху дейността на кадровия орган на съдиите, прокурорите и следователите;