Всяко лошо чувство има добра функция: тъгата отпуска, завистта мотивира

Сигурно знаете вица за „лошото чувство остава”. Важно е обаче, освен да остане, да се научим да го използваме в своя полза. Ще кажете: каква полза може да има човек от тъгата, от завистта, от алчността или от злобата? Всъщност има. И в поредния ни психо – лайфхак ще разкажем кое – как.

Мозъкът е така устроен, че да работи като огледало на чувствата и емоциите. И наистина – всяко зло е за добро. Но човек трябва да се просвети и да се промени, за да може да го прави.

Всяко чувство има своята функция. Даже онези, които възприемаме като най-лоши, трябва да се научим да ги смятаме за възможности да подобрим представата за себе си, така че да работят за нас и нашето благоденствие.

Понеже се казва, че „българският гений е геният на завистта”, нека да започнем от нея. Някои я делят на чена и бяла, което вече е проникновение и просветление. Тя наистина може и трябва да се използва по предназначение. И то наистина съществува.

Т.нар. черна завист всъщност е човешка глупост и самонаказвание. Добрата функция на лошото чувство, което обсъждаме, е да стимулира да ставаме по-добри в нещо, по-умели, по-силни.

Другото мотивиращо лошо чувство е алчността, ако я разглеждаме не като опасност, а като възможност.

Злобата също има позитивна страна – тя ни учи да поставяме граници, което иначе немалко хора изобщо не владеят като способност и не биха я намерили, ако не им се наложи. Също така тя не е нищо повече от реакция срещу безпомощност или нещастност. И именно така трябва да я тълкуваме, не като омраза.

Тъгата е чувство, което никой от нас не иска да изпитва, а се оказва, че тя е напълно нормална и даже може да се превърне в полезна за нас. Защото вече е категорично доказано с международни изследвания, че тъгата отпуска, отхлабва напрежението. Оказва се съвсем вярно наблюдението, че сълзите – този известен израз на тъгата, отпушват душата.