И преработените поправки за личните данни ще доведат до цензура и репресии

 Опасността от цензуриране на медиите, затваряне на публичните регистри, злоупотреба с власт и пробиви в лекарската тайна остават и в уж преработения вариант на поправките към Закона за защита на личните данни, пише Сега. Те минаха на първо четене в парламента на 19 септември, а в сряда изтече срокът за предложения преди второто четене. Критиките срещу тях обаче се множат.

Законопроектът, писан от Комисията за защита на личните данни и прокаран от МВР,  трябва да въведе общия еврорегламент за личните данни (GDPR), който влезе в сила на 25 май. При първоначалното му представяне той беше критикуван от юристи, неправителствени организации и медии. От правителството, което го внесе в парламента, се зарекоха всички забележки да бъдат взети предвид. Само че основните проблеми остават и в преправения вариант.

Така например остава предложението Комисията за защита на личните данни да налага най-големите глоби в историята на българското право - до 20 млн. евро, или 4% от оборота на фирмата, в някои случаи. Тя ще има интерес да е особено активна в това отношение, защото парите ще отиват директно в бюджета й. Срещу това възразиха куп юристи, но абсурдната норма остана.

Сред най-сериозните проблеми са ограниченията за журналистите. Законът казва, че медията трябва да взема предвид 10 фактора за всеки отделен случай: естеството на личните данни, влиянието, което разкриването им ще окаже върху собственика им, и доброто му име, обстоятелства, при които личните данни са станали известни на журналиста, и т.н. Преценката дали това е спазено, ще е субективна и ще позволи нечувана репресия спрямо издания.