50 българчета се самоубиват всяка година

България заема едно от първите места в Европа по броя на самоубийствата сред децата и юношите. Затова алармираха психолози, работещи по проекта "Училище без насилие".

От данните на Световната здравна организация, както и от последното изследване на тормоза върху деца е ясно, че страната ни се нарежда в челото. Всяка година над 50 деца се самоубиват, а през миналата 2007 г. броят им е нараснал дори на 53. Ако обществото не се намеси, картината ще стане още по-ужасна, казва пред вестник "Монитор" социалният психолог Иван Игов, който е програмен директор на проекта "Училище без насилие". В преобладаващата си част самоубийствата са следствие на системен тормоз. Системният тормоз е най-тежката форма за упражняване на натиск върху децата. Според психолозите за системен тормоз се говори, когато върху едно и също дете е оказвано въздействие поне веднъж седмично.

Още ужасяващи данни сочат, че по света средно около 14-15% от юношите и децата са подложени на тормоз, докато у нас този процент надхвърля 20 на сто. Юношеската група живее в свой собствен свят и е трудно разбирана от възрастните. Не случайно преди дни една майка в Пловдив ми каза, че е разбрала, че дъщеря й е била тормозена, когато я свалят от перваза на прозореца. Само преди седмица в елитно столично училище се разиграла една смразяваща история. При училищния психолог идва момиче от 8-и клас със синини по врата и казва, че нейн съученик се е опитал да я удуши. Когато извикват при психолога момчето и го питат защо е направил това, той отговоря откровено: защото не намерих нож. И се оказва по признание на ученика, че той ходил в междучасието да търси нож. След дълги разговори станало ясно, че момичето, което е било душено, и още една нейна приятелка в продължение на последните три месеца са се гаврили по всевъзможни начини с това момче. И понеже той не знае към кого да се обърне и какво да направи, от жертва става насилник. По думите на психолозите големият проблем е, че в този процес между жертвата и насилника накрая всички са жертви. От изследвания става ясно също така, че в един клас от 25 ученици жертвите са 4-5 деца, а насилниците са 2-3. Това означава, че 20% са жертвите в училище, а в по-големите училища в София процентът дори е 22% от 6- до 19-годишна възраст.

Психологическият портрет на двата типа се оказва много близък. И насилниците, и жертвите са деца, които нямат необходимите социални умения, не знаят как са се справят, не знаят как да покажат себе си - едните го правят с насилие, другите са затворени, свити, едните в живота стават лузери, а другите престъпници. Данните в света показват, че от тези деца, които в училище са тормозели други деца, 60% от тях след това имат проблеми с правосъдието. Най-лошото е, че първият рефлекс в България е да подходим към насилниците с насилие. Според последните проучвания една трета от българските семейства действат агресивно. Така деца и юношите са научени на агресия в семейството. Те идват в училище с такива модели. Училището обаче не променя моделите, подчертават психолозите. Сега сред юношите "на мода" е кибертормозът, който се изразява в пускане на есемеси, в чата или в електронната поща на филмчета, на които жертвите са в компрометиращи ги ситуации. Проектът "Училище без насилие" е първата крачка, с която се прави опит да се помогне на децата и юношите да намерят начини са справяне с тормоза. Предвижда се от следващата година да заработи и неправителствена организация.