Дете и бебе с главни роли в уникален филм за възрастни

БОРИС АНГЕЛОВ

СПЕЦИАЛЕН ПРАТЕНИК НА 19'

КАН

Надин Лабаки най-много от всички в Кан заслужава Златната палма тази година. Ливанското предложение в надпреварата на основната програма на най-престижния световен кинофестивал - Кафарнаум, е невероятно пресъздаден на екрана потресаващ разказ за дете, което съди своите родители, че са го обрекли да живее. В този филм за възрастни, в който се разказват, но по един неназидателен начин и така модните в Кан този сезон социални драми на изключването, и трагедията на бежанците, и на липсата на любов и съчувствие, на съвест и чест в нашето време, и ужасяващото насилие, главните роли изпълняват по един несравним начин две деца - едното на около десет - по сценарий "около 12", защото никой не помни на колко е, а другото - на годинка. Работата с бебето вероятно е отнела на режисьорката страшно много време и енергия, защото резултатът е удивителен и филмът просто трябва да се види, това нещо не може просто да се опише. В него я има и играта на децата от Бейрут, които се преследват с пушки, и отчайващата бедност, и несъществуващото общество в ера, която наричаме комуникационна. Дано да го видим на някой от фестивалите в София! Има защо. За да видят и нашите кинотворци, че киното не е бюджет, а идея, дух, полет, вдъхновение, можене...

Специално отбелязваме казахстанския филм от селекцията Особен поглед, озаглавен прекрасно Ласкавото безразличие на света. Той е за борбата на двама самотни млади хора от провинцията срещу...света и обстоятелствата, които ги изпращат на ръба на живота. Те се опитват да намерят спасение в какво ли не, докато не достигат до логичния извод, че всичко е любов. Представен с думи, сюжетът изглежда прост, но всъщност филмът е лек, елегантен, красиво заснет с много изящни, но също с груби или характерни детайли, които го правят световен хит, макар в основната си част да е на руски, а от време - навреме да минава на казахски, от което обаче зрелището не губи изобщо.