Страхът да бъдем себе си или защо повече ни е яд за ненаправеното, отколкото за грешно направеното

Щастливи сме само, когато сме истински! Другото е НЕсвобода, защото истината е свобода. Днешният ни психологически лайфхак е посветен на страха да бъдем себе си, които ни прави неистински, макар другите често да ни наричат „добри”/”правилни”, а експертите „нормативни”. Как да се оправим, ако са ни възпитали да бъдем свои непрестанен, а често и жесток, вътрешен критик или вътрешен родител, както неведнъж сме го наричали.

Както вече сме изяснявали, инфантилността да развихряме детето в себе си, всъщност е изява на психологически проблеми, а те се развиват не само в психологически, но и във физически заболявания. За да се борим с това, Фройд, който пръв е артикулирал цялата тая работа, създава психотерапията.

Самият стремеж да потискаме естествените си и истинските желания е невроза – нарича се „невротично противопоставяне” от психолозите. Това е още една форма на вродения ни страх от грешка, който е най-голямата ни грешка.

Сами го усещаме/чувстваме, когато осъзнаем поне веднъж в живота си, че повече съжаляваме за нещо, което сме пропуснали да направим - все едно дали в любовта или в бизнеса, отколкото за нещо, което сме направили грешно, но поне сме опитали. И ни е накарало да се чувстваме живи, научило ни е на важен урок или ни е донесло други дивиденти - например приятели за цял живот или пък превръщането на враг в боен другар...

Неестествено е да правим „каквото трябва”/”правилното”, а не това, което искаме,  като - разбира се - не говорим за инфантилни, а за нормални желания. Както да не избираме себе си, а другиго.

МНОГО ОТ НАС НЕ ЗНАЯТ/НЕ ИСКАТ КАК ДА ОТСТОЯВАТ СЕБЕ СИ, ЗАЩОТО ВЪТРЕШНИЯТ ИМ КРИТИК ГО СЧИТА ЗА НЕПРАВИЛНО ИЛИ САМИТЕ НАС ЗА НЕДОСТАТЪЧНО СИЛНИ И СПОСОБНИ.

ВСЪЩНОСТ Е ПРОСТО: РАЗРЕШАВАМЕ СИ (ИЛИ СИ ЗАБРАНЯВАМЕ) ПРАВОТО ДА БЪДЕМ СЕБЕ СИ.

МНОЗИНА ВСЪЩНОСТ НЕ ЗНАЯТ И КАКВО ТОЧНО ИСКАТ.

ПОРАДИ ТОВА ЛЕСНИЯТ ИЗБОР Е ДА СЕ ЧУВСТВАТ ПРАВИЛНИ/УДОБНИ/ПОСЛУШНИ. НО НЕ ИСТИНСКИТЕ СЕБЕ СИ.

ЗА ОПРАВДАНИЕ НАРИЧАМЕ СЕБЕ СИ „ДОБРИ”, КАТО ВМЕСТО ДА СЕ ОТЛИЧАВАМЕ – ОТ ЛИЧНОСТ, ПРЕДПОЧИТАМЕ ДА СЕ СЛИВАМЕ С ОБЕКТА.

Понеже миналото е непоправимо, каквото и да е било то, а можем да управляваме само настоящето и да предполагаме/предпоставяме бъдещето, налага се да работим върху себе си, а възпитавайки деца ДА ПИТАМЕ, ВМЕСТО ДА НАСТОЯВАМЕ, ЧЕ ЗНАЕМ КОЕ Е НАЙ-ДОБРО И КОЕ Е ПРАВИЛНО ЗА ТЯХ.

ПРОСТИЯТ РЕЗУЛТАТ ОТ ТАКОВА ВЪЗПИТАНИЕ Е СВИКВАНЕ СЪС СОБСТВЕНАТА БЕЗЛИЧНОСТ, СТРЕМЕЖ ДА БЪДЕМ УДОБНИ/ДА НЕ РАЗОЧАРОВАМЕ, КОЕТО ОТНОВО НАРИЧАМЕ „ДА БЪДЕМ ДОБРИ”, ЗА ДА НЕ ОСТАВАМЕ НИКОГА САМИ.

ТАКА СТИГАМЕ ДО ОЩЕ ЕДИН СТРАХ – ОТ САМОТА, КОЙТО ПЪК ОПРАВДАВА В ОЧИТЕ НА МНОЗИНА ФИЗИЧЕСКОТО И ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО НАСИЛИЕ, НА КОЕТО САМИ СЕ ПОДЛАГАТ И ТЪРПЯТ.

Каквато и да бъде външната „удобна”, „правилна” обвивка на такова поведение, то предизвиква естествен вътрешен конфликт и усещането за нещастие – както в началото казахме това е усещането за фалш. Резултатите от него, освен психологически, могат да бъдат и комбинирани заболявания от типа на толкова актуалните анорексии, булимии, обратното на тях физически емоционално хранене, помпането с химия – независимо дали на мускулите или на устните, гърдите и т.н., както и редица други зависимости – наркомании и алкохолизъм...

Защото, освен истина, ЩАСТИЕТО Е И САМОРЕАЛИЗАЦИЯТА/СБЪДВАНЕТО ни. То може дабъде САМО ЛИЧНО.

САМОРЕАЛИЗАЦИЯТА Е ПРОЯВЛЕНИЕ, РАЗВИТИЕ С УСЛОЖНЯВАНЕ, ТВОРЧЕСТВО. НЕ Е СЛУЧАЙНО, ЧЕ ОЩЕ В БИБЛИЯТА Е ЗАЛОЖЕН КАТО ГРЯХ ИЗГУБЕНИЯ ТАЛАНТ. ДАДЕН НИ Е, ЗА ДА ГО ИЗПОЛЗВАМЕ И ДА НИ ПРАВИ ЩАСТЛИВИ КАТО ГО РЕАЛИЗИРАМЕ – ЧОВЕК, ПРЕДУПРЕДЕН, НАПОЛОВИНА Е СПАСЕН!

КОЕТО ОБЕЗСМИСЛЯ ЧЕСТИЯ СТРАХ ДА НЕ БЪДЕМ/ДА НЕ ИЗГЛЕЖДАМЕ „ЛОШИ”, АКО СИ РАЗРЕШИМ ДА БЪДЕМ СЕБЕ СИ, ДА БЪДЕМ ИСТИНСКИ.

За да имаме самореализация, ТРЯБВА ДА ИМАМЕ ИМПРОВИЗАЦИЯ, А ТЯ ПЪК Е НЕВЪЗМОЖНА КАТО ПРОЯВА НА ЧУВСТВА, АКО ЧОВЕК Е РЕШИЛ ДА БЪДЕ НОРМАТИВНА ЛИЧНОСТ (БЕЗЛИЧИЕ), КОЯТО НА ПРАКТИКА Е ВЪЗПРИЕМАНА ВСЪЩНОСТ ОТ ДРУГИТЕ КАТО ФУНКЦИЯ.

Следващия уикенд очаквайте какъв ни е проблемът, ако постигането на целите не ни изпълва...

Михаил Първанов