Славейкови дали кмет на София
За мнозина той е просто име на централен софийски площад...
Около 60 души са живите наследници на литературния класик, а впоследствие парламентарен шеф Петко Славейков.
Повечето хора смятат, че Славейковият род е тревненски. Всъщност той е от Банско, също като този на летописеца Паисий. Дядото на Петко – Рачо Чехларя напуснал родния си град, понеже убил турчин. Забегнал чак в Търново. Бащата на бъдещия писател – Рачо Втори, пък (колко актуално) варял домашна ракия и му викали Казанджията. Взел си булка от близко село, която починала при раждането, а бебето било спасено по чудо. Петко дълго време носел името Казанджиев, но славеите от родното село на майка му го навели на мисълта да смени името си.
Станал вече Славейков и започнал да работи като даскал, макар и самоук, той се огледал за хубава и богата жена и взел Ирина от славния тревненски Райков род. Таткото – чорбаджия подарил на младите цяла къща. А те му се отблагодарили с цели 8 деца, от които 2 починали невръстни. Шестте хлапета работели като секретари на татко си от малки. На всичките много им помогнало, за да намерят път в живота.
Малцина знаят, че първородният наследник на човека, който освен класик в литературата, става и политик като се издига до председател на Народното събрание, е кмет на София. Той е най-близкият сътрудник на баща си. Грижи се за семейството на народния трибун и създател на Либералната партия при всичките 49 арестувания на Петко Славейков. И особено при управлението на “демократа” Стамболов, който го хвърля в Черната джамия с тъста на Яворов - Петко Каравелов. Славейков е най-често съдения и хвърлян в затвора политик в България, макар да е останал в историята като един от най-почтените й държавници. Иван Славейков започва кариерата си като дописник на западните вестници по време на Априлското въстание, след това е депутат, а през 1885 г. и кмет на столицата. Основател е на Демократическата партия. По времето на Стамболов и той е преследван. Не оставя деца.
Голямата дъщеря на Петко Славейков – Донка, се грижи за малката Пенка, чиято щерка Светослава има съдба като тв сериал. Изключително интелигентна, тя завършва прочутия цариградски Роберт колеж и след това висше образование в Швейцария. Става дипломат, но след 9 септември е принудена да подари семейната къща в София на държавата с условие, че в нея ще има музей на Петко и Пенчо Славейкови и тя ще му бъде уредник.
Третият син на Петко – Рачо, е военен ревизор, но поради преследването на семейството му емигрира в Русия. Четвъртият син Райко е смятан за поета в семейството от татко си. Той обаче умира в гимназията в Русия и Петко Славейков пише:”Умря най-големият поет." Такъв обаче става Пенчо Славейков. Според него това не би се случило, ако не бе измръзнал, докато се пързалял с кънки и не бе останал сакат. Той има честта да сподели живота си с една от най-красивите жени на България – министершата Мара Белчева. Двамата почиват в Италия, където на поета е издигнат паметник.
Христо е синът на Славейков, който е облагодетелстван от баща си. Когато е вътрешен министър, Петко отпуска правителствена стипендия на сина си да следва в Белгия. Там учи инженерство, но хубавият живот във Франция го влече неудържимо и той сме мести в правния факултет на Екс ан Прованс. После кой знае защо се връща в България и става съдия в Кюстендил.Там се жени за вдовицата на бившия съдия – Милана. Тяхната любов вдъхновява Талев за Преспанските камбани.
Христо Славейков има огромна заслуга за България – открива Владимир Димитров $ майстора. Той назначава бедното момче за рисувач на портрети в съда, издейства му после стипендия за художествената академия. Съдията се преквалифицира в депутат и служи като такъв на народа рекордните 25 години. През 1908 г. стига до председател на Народното събрание като татко си. Той съобщава на България обявяването на независимостта и държавата става отново Царство. Единият син на Христо е дипломат, но минава през комунистическите трудови лагери, другият се издига до кмет на Кюстендил. Той изчезва безследно след 9 септември, а семейната къща става участък на милицията. Един от потомците му през 90-те години връща спомена за Славейкови в Кюстендил по оригинален начин – не като писател или политик, а като футбалост в местния тим, по онова време държан от ВИС, където за една бройка не приключи кариерата на Димитър Бербатов.