Кобилско и камилско: майките на айрана и киселото мляко кумис и шубат
Още на първата закуска в Казахстан поисках да ми поднесат кумис - кобилското мляко, с което са отгледани прабългарите, баща е на киселото мляко, наричано по света с прабългарската дума "йогурт" (една от малкото оцелели от Велика България в степите, заедно с "черга" и "тояга").
Любезният келнер в Hilton Astana остана малко изненадан, но ми донесе в красива орнаментирана купа напитката. Първо човек я усеща с носа си - има недотам приятен мирис. После усеща пресечения възкисел вкус. Накрая рядкостта, която е по-голяма от на познатите ни кисели млека от крава, овца и коза. По-остро е от всички тях.

Видял любопитството ми към кумиса, момчето попита:
- А пробвали ли сте шубат?
- Не, а това пък какво е?
- Камилско мляко.
- Дайте да го пробвам!
Келнерът от типичната за Казахстан раса на хора, които едновременно са руси и синеоки, но с дръпнати очи, бързо ми достави другото екзотично мляко и то се оказа доста по - близо до познатото ни кисело и айрана. Почти без дъх, много по-приятно.
Разказах му за общата ни прародина - великата пуста и безкрайната степ между Сърдаря и Амударя. А той беше много учуден, защото в Казахстан, колкото и чудно да се стори на мнозина у нас България е Европа. "Като Естония", както няколко души там ме изненадаха със сравнението.
Борис Ангелов
Астана - София