ДА! Като в подкаст-студио в Gossip Coffee Stories

Gossip Coffee Stories e прекалено дълго име за кафене, което - ако стане популярно - ще бъде наричано Госип-а. Иначе названието съдържа идеята за клюки - респектовно - клюкарник, с което частта от интериора, останала от декора на студиото в същото помещение, което го обитаваше преди заведението, хармонизира е добра идея. Човек може да с почувства като гост на подкаст. А както е известно, в момента половината българи водят подкасти - авторът включително - а другата половина по-скоро не ги гледат.

Частта със седалки буквално от стар киносалон, с прожектор към витрината и с още няколко отгоре под възвисокия таван, добре се вписва с останалите "сетове", на които е подразделено пространството. От едната страна има високи столове, обаче направени като режисьорските от снимачна площадка. Най-близо до дългия бар има голяма дървена маса - стара и масивна, което придава много уют, която в стила на съвременнтите кафенета от ерата след тв сериала Приятели е задължителна в центъра на такъв тип заведение. Столовете са хем ретро, хем кожени, хем - за изненада на сядащия - подвижни със скрити отдолу колелца. Което ги прави и доста удобни. Има и кътове с ниска мека - и кожена, и не, мебел - групи кресла, в краищата на салона. Фюжън наистина, но има връзка с главния мозък. Единство в моногообразието, ако щете...

Който не е от София или не е от центъра, защото и това вече е разделение, няма да разбере защо именно на ул.Раковски някой е направил кафене, което е обявил за Клюкарник. Не, не е заради сериала The Gossip Girl, който Зитата не помнят, но Джен Х вероятно знае от детските си години в началото на века.

Госип-а е наречен така най-вероятно по ретро софийска причина. А тя е, че улица Раковски, наричана през 70-те и началото на 80-те също така с грозноватото поанглийчено име Ръкси, точно в отсечката от Графа да жълтите павета - тогава Руски, беше онова, което провинциалистите биха нарекли "главната". Или "стъргалото". Тогава на нея се разхождат най-известните актьори - в кратката отсечка се намира пълните с "народни артисти" театри - Сатирата и Народния, а също отстъпващите им по популярност, но все така известни звезди на Сълзата и Военния. А, на всичко отгоре, и ВИТЗИ, сега НАТФИЗ с вечно висящите отпред уноаби-знаменитости, следващи то ли актьорство, то ли кукли...Тогава на улицата има и други знаменити места - възпятото в иронична песен на Тодор Колев "кафене Кристал", Покойника, където общо-взето днес е Мементо, БИАД, а също култовия до средата на 90-те години Севастопол - все култови заведения. А също любимият за подаръци Чешки център, поредица магазини за цветя, най-модните тогава фризьорски салони. Изобщо: лайфстал - хъб, както бихме го определили днес.

За да се върнем към Госип-а, нека да кажем няколко думи и какво предлага. Има витрина със сладкиши - не изглеждат правени на място, има сандвичи - нестандартни, нарязан щолен, което напомня за празничния сезон - онзи немски сладкиш като кекс със стафиди и марципан - онази чудна бадемова паста, поръсен обилно с пудра захар. Хубава компания за многото видове кафе, както и за нелошата селекция чай DTe', което е игра на думи с италианското наименование на напитката.

Има самообслужване на бара, на който поне ние случихме на човек със здраословна ирония, която допада в едно общество, където толкова много хора са се взели насериозно - не само онези с подкастите (правим опит за кръгова композиция - ето ви самоирония), че чувството за хумор супер много липсва.

Борис Ангелов