Танцуващата на сцена до 75 г. Мая Плисецкая: Никога не дадох 100% от себе си

На 73 години тя танцува за последно коронната си роля – Умиращия лебед, която е изпълнила за първи път на 15. Качва се на сцената за професионален спектакъл и на 75, както в Япония, където е обожавана, така и на своя бенефис в нейния Большой театр, изстрелял я към славата на най-великата балерина за всички времена и народи. Тя е Мая Плисецкая. Която след 60 години кариера в балета, където рядко някой се задържа, особено на най-високо ниво, повече от 10-15 години, казва: „Винаги съм танцувала само за удоволствие, никога не съм давала 100% от това, което мога – максимум 50, никога пред никого за нищо не съм се доказвала”. И умира спокойно в леглото си през май преди 11 години, докато подготвя спектакъла за своята 90-годишнина.

Един живот, в който за всяка нейна идея, за всеки проект й се казва: „Това няма да стане”. А тя просто решава и го прави.

Мая няма 12, когато вижда за последен път баща си – съветски консул на норвежкия остров Шпицберген и ръководител на руското изследване на Арктика, което в момента Путин превръща в мега бизнес и геополитически хит, а завинаги ще запомни музиката от единствената плоча, която таткото има и върти непрестанно в далечния север – Кармен.

Тя решава, че един ден ще танцува Кармен и не се отказва, докато 30 години по-късно наистина го прави, въпреки всички, а това я прави истинска световна мега звезда, независимо от Желязната завеса и Берлинската стена, с които много наши знаменитости днес се оправдават.

Обещава си го и го прави в памет на арестувания дни по-късно неин баща, който е разстрелян, а майка й с най-малкия й брат, който е бебе на няколко месеца, е въдворена в наказателен трудов лагер в степите на Казахстан.

Спасява я нейната леля по майчина линия Суламит. Заради немското настъпление към родната й Москва, двете се изселват в Урал, където тя започва да танцува. А на 16 бяга, за да се запише в балетно училище. С непоколебимата си воля и фантастичната физика, тя е взета в най-престижната трупа на цялата червена империя – Большой театр. Но собствената й леля й отрежда да танцува в корде балета – като статистка, вместо главните роли.

Мая я загърбва и става прима балерина – още на 19 е в главната партия на Лешникотрошачката, а в театъра е в конкуренцията на легендарни величия като Максимова и Уланова, за да я наследи на трона на Абсолютната, както се казва в тези среди.  

Това става цели 13 години след първото й изпълнение в главната роля на превърнатия точно от нея в култов балет Лебедово езеро. Когато на 22 изиграва Одета, тя записва в дневника си: „Днес е моят Ден на победата”. Така похвалва себе си, че се е наложила в своята лична Война срещу всичко и всички, които й казват: ти си дъщеря на врагове на народа – нямаш място в главните роли. Главният балетмайстор Лавровский не иска да я вземе заради другата върховна роля с думите:”Мая, няма да се справиш с Одилия”. И това успява.

Не я пускат в чужбина – казват: „Има лош характер, конфликтна е”, а тя признава: „Така е – първо действам, после мисля”.

И решава и този проблем. След първия си брак със своя колега Марис Лиепа, просъществувал 3 седмици, тя намира своя истински любим Родион Счедрин, който ще бъде до нея в следващите 57 години – до края на живота си. Намерила заложник, който гарантира, че тя ще се връща от гастроли на Запад, властта в лицето на тогавашния „пръв партиен и държавен ръководител”  Хрушчов, позволява да пътува.

Нещо, което няма да спре да прави до последния си дъх – тя предава Богу дух в Мюнхен, прекарва последните си години между Финландия и Прибалтика, обикаля многократно всички големи сцени на различните континенти.

Мая има приказни природни данни и сила, но никога не е била техническа балерина, а драматическа.

Става световна любимка още от първия си гастрол, защото освен с крака, невероятно танцува с ръце – с тях „рисува” невероятно, како култова става ролята й в Хованщина, където е ориенталка.

Абсолютно скандално за соца, съпругът на Мая – Родион Счедрин, предлага на витрината на режима – Большой театр, специално написаната за нея музика за балета Конче – вихрогонче през 1960г. После ще напише още 4 балета все за нея: Кармен, Ана Каренина, Чайка, Дамата с кученцето.

Тяхната любов е безгранична. Както споделя тя: „Знам, че той много искаше дете, без да ми го е казвал, но знаеше, че съм изцяло посветена на професията. Счедрин се примири да нямаме 2 съдби, а само една – моята”.

Той работи и като филмов композитор и още с първата продукция Висота, от която една от песните става легендарна – има я дори в много по-късната култова анимация Ну,погоди – изкарва доста добри пари и веднага инвестира през 1963г. в неголям, но елегантен апартамент на Тверская в самото сърце на Москва и близо до нейния Большой театр.

Дали ще остане точно неин? С огромния си авторитет през 1964 г. тя прави главен балетмайстор на Большой Юрий Григорович. Двамата са много близки и нищо не предвещава, че ще разиграят истинска световна война. Но тя избухва по на пръв път невинен повод.

Легенда за любовта с бившия й съпруг Марис Лиепа е любимо „парче” на Политбюро и Мая танцува точно него на всички правителствени концерти, но не ще да го направи и в цял балет на сцената. Григорович й се разсърдва. Започва й да я преследва като началник, а тя просто престава да му говори с десетилетия. Остава „държава в държавата” – изолирана като човек-остров, но си създава и бая проблеми

От 1973 г. шефът престава да я кани в балетите си и Мая се налага да търси собствен репертоар. Иска да танцува в стил модерн. Съветската власт нарича това „формализъм” и не позволява подобни спектакли на академичната сцена на жената, която се е превърнала в главен експорт и в символ на режима и на цялата соцсистема пред света.

Руснаците не канят западни балетмайстори – те са идеологически врагове, но тя се сеща нещо хитро – на гастрол в Большой идва трупа кубински балет. Тя веднага се сприятелява с ръководителя Алберто Алонсо и бързо го убеждава: „Искам да танцувам Кармен”. Той е възторжен, Мая се надява, че заради него началствата позволяват да има такъв балет, за да не се карат с Кастро.

Само че не може да танцува опера! Враговете й са доволни и тя чува любимото си: „Няма как да стане”.

Тя обаче успява да се сети как - поръчва на мъжа си да й направи танцова сюита, след като Шостакович и Хачатурян й отказват. Но арменецът й казва: „Ти  защо изобщо каниш мен, след като си имаш собствен композитор”.

Музиката е написана, спектакълът е готов, но Плисецкая е призована спешно от вездесъщата и супер консервативна министър Фурцева, която го определя като безобразие, което не може да се играе на сцената на Большой. Костюмите са много изрязани, движенията са твърде секси – системата, известна с лафа: „В СССР секс няма” не може да си позволи това.

Спират спектакъла. Плисецкая и Счедрин са срещу цялата система.

Жената, чийто любим парфюм е Бандит на Робер Пиге - остър аромат, дързък като нея, няма никакво намерение да се предава, когато е напът да сбъдне най-съкровената си детска мечта, свързана с образа на нейния разстрелян баща.

И успява, с кубинска помощ, да го покаже. Фурорът е огромен. И световен – става любимка в Испания, която в средата на 80-те години, въпреки Желязната завеса я прави шеф на своя национален балет. Кармен става световна класика, а тореадор пада пред нея на колене на финала на коридата в Сарагоса

Заради друг от балетите, който Счедрин пише за Мая, тя е поканена за своята първа кино роля, но за едноименния филм Ана Каренина на Александр Зархи. Само че като Бетси. Тя отива след пробите на гастрол в Америка за 2 месеца. Връща се и на другия ден снима. Филмът от 1967 г. е голям успех, но и я за първи път оценяват силната жена и като красива: с изящната шия и прекрасните рамене, с най-изваяните ръце в света, с фигурата – статуетка. А тя вече е на 42 години.

Харесва я и самият супер известен в онзи момент френски дизайнер Пиер Карден – подарява й 30 тоалета и я прави свой модел. Години наред ще я използва като свое лице и ще й отстъпва театъра си. Където самият най-легендарен световен хореограф Морис Бежар поставя другия й най-гениален спектакъл – Болеро, който вече я прави мега знаменитост и златен стандарт. За да стане това, тя измолва разрешение лично от „пъпвия партиен и държавен ръководител” Леонид Брежнев.

Морис Бежар идва заради нея и в Москва, за да постави в Большой Айседора – за танцьорката Дънкан, жената на Есенин. Мая играе с ръцете, седнала на земята по уникален и гениален начин. И създава още една световна класика. Чиято премиера е в Монте Карло, докато се изчаква разрешението на властите да бъде поставена в родината й. Както нейната Федра е изиграна от Мая първо в парижкия Одеон, а чак после в Москва. Лично великият Луи Арагон използва влиянието си, за да убеди „съветски другари” Мая да я изиграе пред родната си публика.

Въпреки това тя не е доволна:

„Във всичко виждам само минуси – в лицето си, в поведението си, в изпълненията си – ето това е лошият ми характер”.

Мая още през 1983 г., преди ерата Горбачов, става артистичен директор на балета на Римската опера. Вече споменахме, че после оглавява Испанския национален балет. Основава през 90-те Руския имперски балет, след като Григорович я пенсионира от Большой. Тя поставя и танцува и в Марсилската опера, и в Германия, и в САЩ, и в Япония. Дава и майсторски класове по цял свят. Създава и провежда международен балетен конкурс в Санкт Петербург. Постява хореография за филми също по цялата планета.

На 70 танцува Курозука в Париж, на 75 играе Аве Мария, която Бежар специално прави за нея, по цял свят. На 78 поставя балет по Аида на Верди в Киото.

Тя щеше да стане на 100 г. преди половин година.

Борис Ангелов