Одисея: И ДА, И НЕ!

Не помня кое от водещите американски издания беше писало по повод на очакваната, но недошла премиера на Одисея и липсата на каквато и да било холивудска супер продукция на фестивала в Кан, че студията вече се плашат да показват премиерно филмите си на най-големия кино форум в света. Причината е, че първото, което четат/чуват/виждат по всевъзможните информационни канали вследствие на това е истинска фирмова критика. Което е голям риск. Изданието прогнозира, че понеже същите критици в общи линии ходят и във Венеция Нолън няма да рискува да пусне филма си и там. Премиерата беше насрочена по средата между двата фестивала и така, вместо критика, продукцията разигра маркетигнговия си сценарий перфектно и си изби парите, вложени в нея за десетина дни - естествено - на книга, защото в данните не се приспадат процентите на разпространителите и още много разходи. 

Голяма част от тази ефективна пиар кампания предвидливо разсече публиката на фили и фоби още преди да са гледали продукцията по повод избора на черна хубава Елена и транссексуален за героична роля. С помощта на добре познатите алгоритми на социалните мрежи, направени така, че да вманиачават филството и фобството, и двете публики се насочиха под строй към салоните - всеки, за да се убеди в позицията си. Както  и независими зрители като мен, които просто не искаха да изпуснат да придобият собствено мнение по една от най-обсъжданите теми на лятото - другите също са за войни. Елементарно, но работи - скандалът продава.

Идеята на Нолан е да покаже, че няма добра и справедлива война, нито може да има прошка за нея, камо ли оправдание - дори ромнатично. И точно затова е избрал черната Лупита за Елена, която особено във филма не е дори хубава, а е белязана. Но не, за да се прави на политкоректен. А, за да подчертае основното си послание.

Разбира се, тази тема за непоправимостта на войната не е като да е нова в киното, да не говорим в световната култура. А има и далеч по-ярки образци от актуалния филм. Но това ще си го кажат челите Одисея и още доста неща. За другите Нолан е предложил една есенция от нея, като обвиненията за липса на буквалност са пресилени - смисълът е във филма. А той, не буквата е важна.

Защото епосите на Омир - и Одисея, и Илиада, са нещо като своеобразни Библии на онзи свят - разказват достъпно на хората в древността, необразовани извън супер елитите, в притчи кое е добро. И кое е лошо - например алчността, страхът, изкушението, предателството... 

Много добри думи могат да се кажат за заснемането - има наистина брилятни кадри на някои места като лиричен контрапункт на генералната линия в разказа. Чудесно е избрана и музиката - мистична и вълнуваща.

Филмът обаче има и много минуси. Сред тях е диалогът, който изобилства от банални фейсбук мъдрости, които принизяват ненужно нивото. А се намира и българска народна поговорка - поне така ни е известна, която нелепо справилият се преводач буквално е транслирал от английски, вместо да си напише просто в субтитрите: "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ".

Много от актьорите са изненадващо слаби. А Мат Деймън пък е толкова силен физически, че наистина е необяснимо поради какво се е наложило и защо толкова мощно се натрапва на драгия зрител неговата супер форма.

Не може да му се отрече обаче, че с натрупаните мускули като един Атлас крепи филма, който без него би с поразпаднал.

Дълбочина на образите липсва всякаква. Състаряването на прекрасно изглеждащите на живо - лично сме се убеждавали, Чарлийз Терон и Ан Хатауей не помага.

Основната забележка е към дължината на филма от 2 часа и 45 минути без безкрайните финални надписи. Спокойно тя може да бъде съкратена поне с половин час.

Финалът също е доста неубедителен - при готов с опъването на лъка от Одисей, Нолан представя удивително протяжна и невъзможна бойна сцена, която не му носи нищо, а сладникавият последен диалог на събралите се съпрузи на кораба, търсещ Запада е още по-излишен. И без тези плеоназми всичко ни е ясно. 

Цялостната оценка е, че този филм вероятно ще печели Оскари - особено в техническите категории, пък може дори за режисура и за цялостна продукция, ще се цитира и ще се сочи за пример, а и напълно се вписва в естествената човешка неприязън към войната. 

Борис Ангелов