19min.media

Легендарният шеф на Федералния резерв Алън Грийнспан почина на 100 години

На 100-годишна възраст почина бившият шеф на Федералния резерв (централната банка на САЩ) Алън Грийнспан. В продължение на почти 20 г. той отговаряше за стабилността на американската икономика и долара.


Съпругата на Грийнспан, кореспондентката на NBC News Андреа Мичъл, съобщи, че той е починал вследствие на усложнения от болестта на Паркинсон.


Грийнспан беше председател на Фед (т.е. заемаше пост, който понякога се нарича вторият по значение след президента) от 1987 до 2006 г., когато в САЩ бе отчетен най-стабилният период на икономически растеж от десетилетия, посочва Би Би Си.


През това време той почти не даваше интервюта, но предвид огромното значение на дейността му журналистите го наричаха „бога от машината“ на американските финанси. Критиците обаче смятаха, че той е заложил прекалено много на ниските кредити, което е допринесло за „дотком“ кризата в края на 90-те години, а впоследствие — за срива на пазара на недвижими имоти и финансовата криза от 2008 г.


Грийнспан е роден в Ню Йорк на 6 март 1926 г. Майка му работела в мебелен магазин и го отгледала сама.


Младият Грийнспан бил не само обещаващ икономист, но и талантлив музикант, който учил кларинет в престижното училище „Джулиард“ в Ню Йорк. Свирил е в ансамбъла на легендарния джаз саксофонист Стен Гец, а по-късно е гастролирал из САЩ с оркестъра на Хенри Джером.


Този опит помогнал на Грийнспан да разбере на практика как функционира американският бизнес. Докато неговите приятели музиканти прекарвали вечерите си в пушене на трева, Алън Грийнспан изучавал икономика и водел счетоводството на оркестрите, в които свирел.


На 19 г. той постъпва в икономическия факултет на Нюйоркския университет и възприема идеите на свободния пазар. По-късно започва работа като икономически консултант, а след това става член на борда на директорите на банката JP Morgan.


Голямо откриване, нови таблети с 50% отстъпка!Комбинирайте продуктивността на лаптоп с удобството на таблет. Спестявайте пари с тази изключителна оферта! Направете разумна инвестиция в своята цифрова екипировка сега!LYY


Пускане на пазара на нов продукт, таблет 2 в 1 с 50% отстъпка.Пускане на пазара на нов продукт! Таблетите са с 50% отстъпка за ограничен период от време! Тънки, преносими и мощни, идеални за работа и учене по всяко време! Само днес!HHW


by Taboola


Sponsored Links


През 1952 г. Грийнспан се запознава с известната писателка и популяризаторка на либертарианските идеи Айн Ранд, която оказва огромно влияние върху него. Младият икономист силно се впечатлява от убеждението ѝ, че обществото функционира най-ефективно, когато хората преследват собствената си изгода, а не общото благо.


В статия от 1966 г. Грийнспан заявява, че „социалната държава“ е „нищо повече от механизъм, чрез който правителствата конфискуват богатството на продуктивните членове на обществото“. По време на президентството на Айзенхауер той успява да предвиди настъпването на рецесия, а по-късно е съветник на Ричард Никсън по време на успешната му президентска кампания през 1968 г. След победата на Никсън оглавява Съвета на икономическите му съветници.


По-късно Грийнспан нарича Никсън „параноичен и циничен мизантроп“, но успехите му в овладяването на инфлацията впечатляват следващите президенти на САЩ. Джералд Форд го моли да остане начело на Съвета на икономическите съветници, а в началото на 80-те години Роналд Рейгън му възлага да оглави комисия за реформа на американската пенсионна система.


През август 1987 г. Рейгън го назначава за председател на Федералния резерв — пост, който той заема през следващите две десетилетия.


Още от самото начало Грийнспан се изправя пред сериозни изпитания. През октомври 1987 г. в САЩ избухва борсова криза, при която цените на акциите спадат с над 30%. Умелата политика на Фед тогава получава множество положителни оценки.


Уверените изявления на Грийнспан успяват да успокоят пазарите, а привързаността му към ниските кредити помага на банките да останат стабилни.


Подобен подход той прилага многократно при последващи пазарни сътресения.


Президентът Джордж Буш-старши отново го номинира за председател на Фед, а същото — изненадващо за мнозина — прави и демократичният президент Бил Клинтън. Рискът, който поема последният, се оправдава със „златната епоха“ на икономическия растеж в края на 90-те години.


През 1997 г., след кризата в няколко страни от Югоизточна Азия, той намалява основния лихвен процент в САЩ и по този начин допринася за стимулирането на световната икономика.


Наталия Каменова