19min.media

Засега не планирам ново заседание на КСНС: Йотова

На този етап не планирам свикването на ново заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) по същата тема, но съм готова да чуя мотивите на опозицията. Това заяви президентът Илияна Йотова пред журналисти в село Гургулят, където присъства на тържественото отбелязване на бойния празник на Сухопътните войски. Тя уточни, че до момента призивите за ново заседание са отправяни единствено публично, без да е получавала официално искане.


Преди дни от „Демократична България“ настояха държавният глава незабавно да свика КСНС заради две според тях непосредствени заплахи – атаките срещу търговски кораби в българската изключителна икономическа зона и руските претенции, заявени в Абу Даби, за ограничаване на съюзническата отбрана в Европа.


Йотова коментира, че представителите на опозицията са добре дошли да обсъдят тези въпроси, но според нея преди това трябва да бъдат изпълнени част от решенията, приети на предходното заседание на съвета.


Сред тях е и постигането на мораториум върху военните действия в Черно море. Президентът посочи, че вече са проведени срещи на министрите на отбраната на три държави, а в момента българската страна работи за организирането на следващ разговор с участието на шестте черноморски държави. Целта е да бъде постигнат отворен диалог и да се гарантира спазването на договорения мораториум, с подкрепата на европейските партньори и НАТО.


Държавният глава съобщи още, че темата за сигурността в Черно море отново ще бъде поставена на следващото заседание на постоянните представители на Северноатлантическия съвет в Брюксел във вторник. По думите ѝ въпросът ще продължи да присъства в дневния ред на международните форуми, включително на предстоящите срещи на върха на Европейския съюз.


Йотова определи посещението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в България като важен знак за страната. Тя съобщи и за предстояща визита в Румъния в началото на следващия месец, когато ще се срещне с румънския си колега, за да обсъдят координацията между двете държави и съвместните им действия за сигурността в региона.


По повод критиките на опозицията, че все още няма публична информация за произхода на дроновете, президентът припомни, че на предходното заседание на КСНС е било постигнато съгласие изпълнителната власт да оповести установените данни веднага щом разполага с достатъчно доказателства и ясна информация. Според Йотова това е записано в заключенията на съвета, с които са се съгласили присъстващите, включително представители на опозицията.


На въпрос дали евентуална руска следа при дроновете може да доведе до ескалация на отношенията между София и Москва, тя заяви, че не смята, че действията са били насочени конкретно срещу България в нейните териториални води, нито че целта е страната ни да бъде въвлечена във войната.


Йотова обърна внимание на мащаба на атаките в Черно море, като посочи, че ежедневно са обект на нападения между два и два и половина кораба, а общият им брой вече надхвърля 400. По думите ѝ последствията не се ограничават само до сигурността на корабоплаването, а засягат и околната среда, морските екосистеми и икономиката на държавите в региона.


Тя подчерта, че необходимостта от мораториум трябва да се разглежда в контекста на целия Черноморски басейн. Според нея продължаването на военните действия създава сериозни рискове за състоянието на морето през следващите години, както и за туризма и свързаните с него икономически дейности.


Президентът допълни, че поставя въпроса за нарушените доставки през Черно море на всеки международен форум. По време на юбилейната среща на Франкофонията към нея са се обърнали и държавни лидери, чиито страни вече усещат последиците от затруднения износ и нередовните доставки на зърно, основно пшеница.


В коментар за геополитическите разговори в Китай и отсъствието на Европа от тях Йотова заяви, че Европейският съюз трябва да има активна роля в преговорния процес. Според нея е неприемливо европейските държави да бъдат изключвани от обсъжданията за война, която се води на европейска територия. Тя допусна, че ако тази тенденция продължи, ЕС и определени европейски държави, заедно с представители на институциите, трябва сами да предприемат инициативи за започване на преговори.


По отношение на новия български посланик в Съединените щати президентът уточни, че все още не е подписала указа за назначаването му, тъй като първо трябва да бъде освободен от настоящата си длъжност като постоянен представител на България. Йотова заяви, че предстои да подпише необходимите документи и изрази подкрепата си за кандидатурата на Николай Милков, когото определи като опитен дипломат от кариерата с необходимите професионални и политически качества.


Кирил Пламенов