Възходът на крайната десница застрашава усилията на Европа за превъоръжаване: Politico

Нарастващата популярност на крайнодесните партии в Европа предизвиква опасения в НАТО, че те могат да отслабят обществената подкрепа за превъоръжаването и военната помощ за Украйна на фона на увеличаващия се риск от конфронтация с Русия.

Във Франция, Италия, Белгия, Германия, Полша и Румъния тези партии се опитват да превърнат тревогите на избирателите от поскъпването на живота в противопоставяне на помощта за Киев, на увеличаването на националните бюджети за отбрана и на по-голямата роля на ЕС в тази област. Позициите на отделните партии по тези въпроси обаче често се различават съществено.

Миналия месец лидерката на френския „Национален сбор“ Марин льо Пен призова за ограничаване на помощта за Украйна с думите: „От финансова гледна точка вече не можем да си го позволим“.

Роберто Ваначи, бивш генерал и евродепутат, който оглавява крайнодясната партия „Национално бъдеще“ и все по-силно оспорва позициите на премиера Джорджа Мелони, призова за преосмисляне на разходите за отбрана.

„Нека преценим дали тези военни разходи са оправдани. Според мен не са, особено във време, когато цените на суровините достигат рекордни равнища“, заяви той миналата седмица.

Предизвикателството пред основните политически партии в Европа е как да запазят подкрепата за по-високи бюджети за отбрана, дори когато това означава конкуренция със социалните разходи и други приоритети.

„Хората навсякъде изпитват затруднения заради поскъпването на живота… Така се отваря пространство за популистка реторика за това колко финансова помощ трябва да предоставяме на Украйна или колко трябва да инвестираме в отбрана“, каза Яне Куусела, постоянен секретар във финландското Министерство на отбраната.

Дилемата се изостря, тъй като през 2027 г. предстоят избори в няколко големи държави от НАТО, включително Франция, Италия и Полша, където крайнодесните партии имат реален шанс да дойдат на власт. В много страни започват и обсъжданията на бюджетите за следващата година.

За НАТО забавянето на увеличението на разходите би усложнило усилията за постигане на целта на алианса до 2035 г. за отбрана и сигурност да се отделят 5% от БВП. Четирима дипломати от НАТО, пожелали анонимност, за да говорят свободно, заявиха, че този риск предизвиква все по-голямо безпокойство. Според някои от тях обаче последиците може да станат ясни едва при следващия бюджетен цикъл.

„Вече сме в ситуация, в която трябва да наваксваме спрямо Русия“, каза военен представител на НАТО. „Засега се движим в положителна посока. Ако някой затвори кранчето, има риск да загубим способности.“

Обръщане на тенденцията

Очаква се тази година европейските страни и Канада да изразходват 634 млрд. долара за основни отбранителни нужди — увеличение с 11% спрямо 2025 г. Обществената подкрепа обаче има своите граници.

В осем европейски държави средно 46,2% от анкетираните заявяват, че не биха подкрепили по-високи разходи за отбрана, ако това означава увеличение на данъците, докато 35,5% са „за“. Данните са от проучване през август, анализирано от Европейския съвет за външна политика и предоставено на POLITICO.

В Германия, Франция, Италия, Испания и Полша противниците на увеличаването на данъците за финансиране на военните разходи са повече от привържениците. Анкетираните в Нидерландия, Швеция и Великобритания са по-склонни да приемат по-високи данъци за тази цел.

Тази година в Рим, Брюксел и Мадрид се проведоха протести срещу увеличаването на разходите за отбрана. Демонстрантите критикуваха съкращаването на средствата за болници, университети и социални услуги.

Подкрепата за Украйна също намалява според вътрешно проучване на НАТО от тази пролет — от 59% през 2025 г. до 55% тази година. Предоставянето на смъртоносно въоръжение е най-непопулярната форма на подкрепа.

Съпротивата на крайната десница по въпросите на отбраната се различава в отделните европейски страни и най-общо попада в три категории — противопоставяне на военната помощ за Украйна, отхвърляне на отбранителни проекти на равнище ЕС и по-широка критика на разходите за отбрана. Всички те обаче заплашват да спрат усилията на континента да се превъоръжи бързо и съвместно и да ограничи руската агресия срещу Украйна.

Френският „Национален сбор“ и румънският „Алианс за обединение на румънците“ се противопоставят на помощта за Киев. Полската „Право и справедливост“ и нидерландската „Партия на свободата“ се съпротивляват срещу отбранителни проекти на равнище ЕС. „Алтернатива за Германия“ и италианската „Национално бъдеще“ критикуват по-общо увеличаването на разходите.

Политическите противници на десницата предупреждават, че това противопоставяне обслужва Кремъл.

„Натискът отдясно всъщност не идва от десницата, а до голяма степен от Москва“, заяви германският министър на отбраната Борис Писториус.

Партии като „Национален сбор“ и „Алтернатива за Германия“ имат дългогодишни връзки с Русия, макар през последните години да се опитват да се дистанцират от тях.

Натиск върху разходите за отбрана

Политическият риск е различен в отделните държави. Льо Пен е сред фаворитите за следващ президент на Франция, докато „Алтернатива за Германия“ укрепва позициите си на регионално равнище, но е малко вероятно скоро да поеме управлението на страната.

Успехите на крайната десница поставят центристките партии под натиск да защитават по-високите разходи или да обмислят съкращения, за да запазят обществената подкрепа.

„Има риск основните политически сили в Европа, които формално са проевропейски, да бъдат твърде плахи да отделят… толкова средства за отбрана, колкото е необходимо“, каза Павел Зерка, старши изследовател в Европейския съвет за външна политика.

Макар „Национален сбор“ да даде знак, че Льо Пен ще запази сегашния курс на Франция към увеличаване на военните разходи, миналата седмица италианският премиер Мелони предложи за отбрана да бъдат изразходвани с 8 млрд. евро по-малко от първоначалното предложение на правителството. Това стана на фона на натиск от крайнодесния ѝ коалиционен партньор „Лига“.

„Не можете да харчите за оръжия пари, които не можете да отделите за пенсии, намаляване на акцизите или сметки за ток и други комунални услуги“, заяви миналата седмица сенаторът от „Лига“ Клаудио Борги.

В Полша президентът Карол Навроцки, подкрепян от дясната партия „Право и справедливост“, се опита безуспешно да блокира достъпа до близо 44 млрд. евро отбранителни заеми по европейския инструмент SAFE. Той заяви, че схемата рискува да направи Полша зависима от Брюксел и да натовари бъдещите поколения с дългове.

Натискът за преосмисляне на разходите за отбрана може да затрудни членовете на НАТО да финансират способностите, които според представители на алианса са необходими за възпиране на Русия. Този месец столиците започват обсъждания за определяне на военните планове на НАТО, които трябва да бъдат готови до 2029 г.

Забавяне в по-големи страни като Франция и Италия би имало по-широки последици, тъй като те осигуряват по-голям дял от инвестициите в отбрана и помощта за Киев, каза един от дипломатите от НАТО.

„Ако по-големите държави спрат да напредват, НАТО също ще спре да напредва“, заяви дипломатът. „Отслабвате НАТО, отслабвате способността на Европа да се защитава и правите Украйна… по-уязвима.“

Това може да се отрази и на сумата, предвидена за отбрана в следващия дългосрочен бюджет на ЕС, ако преговорите продължат и през следващата година, каза Гунтрам Волф, старши изследовател и анализатор по икономика на отбраната в мозъчния тръст „Брюгел“.

„Националистите се интересуват само от собствената си страна. Те не искат да работят заедно с други европейски държави“, заяви германската евродепутатка Мари-Агнес Щрак-Цимерман, която оглавява комисията по отбрана на Европейския парламент.

Статията е актуализирана.

Източник: Политико