Софийска област е загубила 37,2% от населението си за 11 години, докато столицата расте

Софийска област е загубила 37,2% от населението си между 1 януари 2014 г. и 1 януари 2025 г., докато столицата продължава да привлича жители. Това показват данни на Евростат, според които България отчита една от най-големите регионални демографски разлики в Европейския съюз.

Разминаването между средногодишните темпове на изменение на населението в столицата и заобикалящия я регион достига 5 процентни пункта. Докато София концентрира население, икономическа активност, образование и работни места, околните райони продължават да губят жители.

Причината за привидното противоречие е в административното деление. София (столица) и Софийска област са два различни статистически региона от ниво NUTS 3. Докато населението на столицата се увеличава, заобикалящият я регион отчита най-силното обезлюдяване в ЕС.

За периода 2014–2024 г. Софийска област регистрира средногодишен спад на населението от 4,1% – най-голямото намаление сред регионите в Европейския съюз.

Между 1 януари 2014 г. и 1 януари 2025 г. населението на Софийска област е намаляло с 37,2%. След нея сред най-силно засегнатите български региони са Видин със спад от 24,4% и Смолян с 21,1%.

Данните очертават два противоположни демографски процеса в България. Столицата привлича население, докато значителна част от останалата територия на страната продължава да се обезлюдява.

България е и държавата от ЕС с най-голям средногодишен спад на населението за периода 2014–2024 г. – 0,9%. За сравнение, населението на Европейския съюз се е увеличавало средно с 0,2% годишно. Намаление е отчетено в девет държави членки, но никъде то не е толкова силно, колкото в България.

От общо 1165 региона в ЕС, за които има данни, 512 са загубили население между 2014 и 2024 г.

Подобни регионални различия се наблюдават и в други европейски държави. Най-бързо растящите региони често са столични райони или територии около тях, включително Дъблин, Виена, Копенхаген, Хелзинки, Варшава, Букурещ и Рига.

В Румъния например регионът Илфов, който обгражда Букурещ, отчита средногодишен темп на нарастване с 5 процентни пункта по-висок от този в Караш-Северин. Във Франция разликата между най-бързо и най-бавно растящия регион достига 4,3 пункта, а в Полша – 3,1 пункта.

Между 2014 и 2024 г. само седем региона в ЕС са увеличили населението си с повече от 20%. Най-силен ръст е регистриран във френския Майот – 47,2%, следван от румънския Илфов с 44,6%. Дъблин е увеличил населението си с 21,5%, а Мадрид, Барселона и Стокхолм са сред градските региони с най-голям абсолютен прираст.

Паралелно с обезлюдяването се задълбочава и демографското стареене. В ЕС съотношението между населението под 20 и над 65 години и хората в трудоспособна възраст се е увеличило от 63,4% през 2005 г. до 71,6% през 2025 г. Делът на хората на възраст 20–64 години вече е 58,3%.

България е сред най-силно засегнатите държави и по отношение на естествения прираст. За периода 2014–2024 г. всички български региони са с отрицателен естествен прираст. На равнище ЕС отрицателна естествена промяна е отчетена в 963 от 1165 региона, или 82,7%.

Според Евростат подобни различия често отразяват влиянието на столичните райони, неравномерното икономическо развитие и вътрешната миграция.

Данните показват, че демографската криза в България не се изразява единствено в намаляване на общия брой жители. Тя е съпроводена и с все по-силна концентрация на населението в столицата, докато други части от страната продължават да се обезлюдяват.

Снимка:Ivano Giambattista.

Кирил Пламенов