Шведската прокуратура освободи кораба Вежен, задържан за повредения кабел в Балтийско море
Пуснат е корабът, който беше задържан за инцидента с повредения кабел в Балтийско море. Разследването не е показало да има данни за сериозен саботаж. Това съобщиха от шведската прокуратура.
Миналата неделя българският кораб "Вежен" на Домусчиеви беше задържан от шведските власти по подозрение в саботаж. В зоната, през която е преминал плавателният съд в нощта срещу неделя е бил повреден оптичен кабел.
Параходство Български морски флот съобщи, че освободеният кораб ще спре в Дания, за да бъде ремонтиран, а след това продължава плаването си към Южна Америка с малки промени на екипажа.
"От адвокатската кантора, която бяхме наели да защитава интересите на корабособственика - БМФ получихме информация, а впоследствие и документ, с която прокуратурата в Швеция освобождава нашия кораб, като заявява, че не са налице предпоставки да се счита, че корабът или неговият екипаж са извършили саботаж или какъвто и да е друг злонамерен акт. Нещо, за което аз бях сигурен в самото начало. Нашето първоначално разследване, което стигна до заключение, се потвърждава от властите в Швеция", обясни кап. Александър Калчев - изпълнителен директор на Параходство "Български морски флот", който даде брифинг за случая.
Той подчерта, че е огорчен от начина, по който много хора, сред които и политици, са реагирали на задържането на моряците и са ги осъждали.
"Това беше една изключително тежка седмица за българското морячество като цяло. Бях много огорчен от множеството хора, включително и политици, които се упражняваха по темата, обвинявайки българските моряци в едно такова непристойно дело. Бих подчертал г-н Николай Радулов, г-н Кирил Петков, който очевидно има някаква фискация с БМФ и г-жа Лена Бориславова, както излязоха в парламента и успяха така да предположат, че е възможно български моряци да извършат такова низко дело, да излязат и по същия начин да се извинят публично на българските моряци", подчерта кап. Калчев.
"Ясно е, че нашата котва е паднала по причините, по които ние предположихме. Корабът си продължава дестинацията. Натоварен е със сяра и ще продължи към Дания, за да се смени котвата, ремонт на повреденото оборудване и ще продължи за Южна Америка - Уругвай и Аржентина."
Кап. Калчев каза, че разследващото звено в БМФ ще извърши детайлно разследване, когато има възможност да се разпита екипажа, за да не се допускат в бъдеще подобни инциденти.
Той благодари на Министерството на външните работи "което не загуби вяра в българските моряци, а също и на Министерството на транспорта, от които сме впечатлени как ни подкрепиха в този момент".
Президентът на Литва Гитанас Науседа заяви, че НАТО трябва да засили присъствието си в Балтийско море, за да възпре Русия или някой друг от злонамерени действия. Коментарите му идват след поредица от мистериозни събития, свързани с подводни кабели в района.
„НАТО и ЕС трябва да поемат по-голяма отговорност за проучването на Балтийско море, да осигурят допълнителни морски способности, за да предотвратят подобни инциденти в бъдеще“, заяви Науседа в интервю за Асошиейтед прес в петък, като добави, че е време воденият от САЩ блок „да покаже мускули“.
По данни на АП от октомври 2023 г. досега са регистрирани общо 11 инцидента, свързани с повреди на подводни кабели. Последният е докладван от Латвия през миналия уикенд. Литовски официални лица заявиха, че оптичен кабел, свързващ страната с шведския остров Готланд, е бил повреден „най-вероятно“ поради външна причина.
След първоначалното изявление на Латвия за повредата на кабела Швеция задържа кораба Вежен във връзка с това, което нарече „саботаж с утежняващи обстоятелства“. Друг кораб с руски екипаж е задържан в Норвегия, която твърди, че може да има „нещо общо“ с инцидента, но скоро след това е освободен.
Вестник „Вашингтон пост“ съобщи, позовавайки се на източници от западното разузнаване, че щетите по инфраструктурата в Балтийско море вероятно са резултат от морски инциденти, включващи лошо поддържани кораби и неопитни екипажи, а не от саботаж.
В интервюто си за АП Науседа все пак твърди, че регионът не може да има достатъчно сигурност поради предполагаемата постоянна заплаха от страна на Русия. „Никога не можеш да се чувстваш в безопасност, живеейки в тази част на света, защото имаме този съсед и ще го имаме и след сто или двеста години“, заяви той, добавяйки, че „винаги има заплаха от изток“.
Блокът увеличи присъствието си в Прибалтика в отговор на така наречените „атаки срещу критична инфраструктура“. В средата на януари НАТО обяви операция, наречена „Балтийски часови“, която трябваше да включва засилено патрулиране в района с участието на фрегати, самолети и „малък флот от морски безпилотни летателни апарати“, които се очаква да осигурят „засилено наблюдение и възпиране“.
През декември НАТО проведе и големи военни учения на прага на Русия - в Северна Естония. В двуседмичното учение, наречено Pikne („Светкавица“), участваха около 2000 военнослужещи от Естония, Латвия, САЩ, Обединеното кралство и Франция.
Москва неведнъж е подчертавала, че няма намерение да напада нито един член на НАТО. Тя също така предупреди, че всяка пряка конфронтация между Русия и ръководения от САЩ блок може да прерасне в ядрен конфликт. Въпреки това Русия твърди, че ще реагира на всякакви враждебни стъпки от страна на НАТО.
Миналата седмица руският заместник-министър на външните работи Александър Грушко заяви, че Москва няма да позволи на ръководения от САЩ блок да превърне Балтийско море в свое „вътрешно езеро“. „Ще направим всичко необходимо, за да сме сигурни, че нашите интереси... в региона на Балтийско море са надеждно защитени“, заяви дипломатът.
Пламен Валентинов