Нобеловата награда за литература отива при Ласло Краснахоркай
Нобеловата награда за литература тази година отива при унгарския писател и сценарист Ласло Краснахоркай.
Той беше сред смятаните за фаворити тази година. Шведската академия го отличи "заради неговото завладяващо и визионерско творчество, което насред апокалиптичен ужас утвърждава силата на изкуството".
Академията нарече Краснахоркай „голям епичен писател в централноевропейската традиция“, припомняйки имена като Франц Кафка и Томас Бернхард, и открои абсурдното, гротескното и дълбокото философско зрение в работата му.
Централни теми в творчеството му са разпадът на обществото, отчуждението и търсенето на смисъл сред хаоса. Краснахоркай често поставя героите си в ситуации на безвремие и морална безпътица, но винаги открива искра на човечност и изкуство дори в мрака.
„Иримиаш: Бог не се разкрива в езика, глупако. Той не се проявява в нищо. Той не съществува... Бог беше грешка.“
— Sátántangó
„То отминава, но не си отива.“
— The Melancholy of Resistance
„Не съм чул нито една ясна дума от часове, ти само мяукаш и виеш... Защото ако хулиган хвърли тухла през прозореца ти, ти веднага призоваваш Страшния съд...“
— The Melancholy of Resistance
„Съществува само обикновеният човек. И той е свещен.“
— интервю за Yale Review
„Аз съм меланхолик. Имам собствена представа за меланхолията.“
— интервю за Literature Across Frontiers
Между апокалипсиса и красотата
Шведската академия определи творчеството му като „литература на съпротивата“ – не политическа, а духовна. В неговите книги, писани с дълги, бавно течащи изречения, светът изглежда на ръба на разрухата, но изкуството остава последният акт на надежда.
Краснахоркай е първият унгарски лауреат на Нобеловата награда за литература от 2002 г. насам, когато беше отличен Имре Кертес.
„Ласло Краснахоркай създава свят, в който меланхолията е форма на прозрение, а езикът — начин да оцелееш сред разпадането,“ заявиха от Академията.
Мария Пенчева