Истината за БДЖ
Виждам, че вече започна предизборното заиграване с реформата в жп сектора и с подписването на договора за влизане на частен превозвач, затова искам за пореден път да напомня няколко ключови неща:
1 Тази реформа не е измислена от това правителство или персонално от мен. Тя е записана в Националния план за възстановяване и устойчивост /НПВУ/, приет с решение на Министерския съвет през 2022 г. от кабинета на Кирил Петков и одобрен от Европейската комисия.
2 Това е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА реформа. Без нея не само няма да получим пари по четвъртото плащане по НПВУ, но и ще трябва да върнем вече получените пари за новите влакове.
3 Конкурсът и условията по него са съгласувани с ЕК на всеки един етап - от условията през класирането до подписването.
4 Процедурата е обсъждана със синдикати, превозвачи, академична общност, НПО. Тя беше представена в Комисията по транспорт в Народното събрание.
5 На конкурса, за мое голямо съжаление, се яви само една фирма. Тя покри всички изисквания. И аз бих искал да има по-голяма конкуренция (включително и от други държави), но няма.
6 Преназначаването на служителите на БДЖ в новия превозвач е съгласувано със синдикатите, като целта е да се запазят работните места.
7 Отдаването на влакове за ползване на новата фирма е изискване на ЕК.
8 Според поетите от България ангажименти в НПВУ договорът трябваше да бъде сключен до 13 декември 2025 г. Забавихме се, защото отново съгласувахме с ЕК избора си.
9 Реформата постигна нещо, което никой управляващ не успя да постигне досега - значително се увеличи финансирането за българските железници. А това означава повече пари за работещите, за подвижния състав и за безопасност. За абсолютно същите хора, влакове и осигурителни системи, които днес наричаме БДЖ и за които уж всички сме загрижени.
Финансирането на превозвачите е ограничено - нито БДЖ, нито частния превозвач могат да генерират печалба над 3,5%!
11 Реформата в БДЖ е безкрайно закъсняла. И ако отново се стопира заради политически заигравки, България ще загуби не само пари. Тя ще продължи да подлага на риск живота и здравето на гражданите.
! Аз не мога да поема такава отговорност. Или по-скоро да проявя такава безотговорност. Ако други политици могат, това ще лежи на тяхната съвест.
Гроздан Караджов, транспортен министър