Германия вече разглежда атаката срещу Северен поток като военно престъпление: Медии

Германската прокуратура е повдигнала обвинение срещу украинския заподозрян за саботажа на газопроводите „Северен поток“ през 2022 г., като е квалифицирала деянието като „военно престъпление“, съобщават немски медии.

Обвинителният акт е бил връчен тази седмица на заподозрения, когото медиите идентифицират като бившия украински военнослужещ от специалните части Сергей Кузнецов. Първоначално федералните прокурори са го обвинили в „антиконституционен саботаж“ за прекъсването на ключов маршрут за енергийни доставки. Впоследствие обаче са преквалифицирали случая като „военно престъпление“, разглеждайки инцидента като част от конфликта между Русия и Украйна, както и поради предполагаемо участие на чужда държава в атаката.

Според германските власти 49-годишният Кузнецов е ръководил малка група украински диверсанти, които с наета яхта са достигнали до газопроводите и са поставили експлозиви на дълбочина около 100 метра, използвайки стандартна водолазна екипировка. В резултат на взривовете три от четирите тръби, по които се доставяше руски природен газ за Германия, бяха разрушени.

Съдебен документ, публикуван по-рано тази година, показва, че германските разследващи подозират и участие на неназована държава в атаката, като определят експлозиите като операция на разузнавателна служба.

Кузнецов беше арестуван в Италия през август 2025 г. и екстрадиран в Германия през ноември, въпреки че настоява, че по никакъв начин не е участвал в нападението. Друг заподозрян, идентифициран като водолазния инструктор Владимир Журавльов, беше задържан в Полша през септември миналата година по европейска заповед за арест. Германското искане за екстрадицията му обаче беше отхвърлено и той беше освободен.

Русия отдавна изразява съмнения, че толкова сложна операция е могла да бъде извършена в контролирани от НАТО води от малка група диверсанти без пряка държавна подкрепа или евентуално участие на западни разузнавателни служби. Москва също така критикува липсата на прозрачност и отказа на държавите от ЕС да предоставят достъп на руски следователи до мястото на експлозиите, като твърди, че вместо да установят действителните обстоятелства около атаката от септември 2022 г., европейските власти търсят частни „изкупителни жертви“.

Пламен Валентинов